Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

Показват се публикациите с етикет предци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет предци. Показване на всички публикации

понеделник, 31 октомври 2022 г.

Хелоуйн и българската традиция. Какво е скрито в тиквата?

И така нека сега видим какво е скрито в тиквата?

 
Популярният празник Хелоуин е част от календарните празници на келтите, посветени на края на летния сезон, на който те отправят благодарност към небето за добра реколта. Като древен народ келтите не са откъснати от древната традиция и връзката със своите предци. На този ден  се знае и че те частвали и почитали своите мъртви.
След като християнството настъпва и там се смесват старото /соларно знание и връзката с Богинята майка/ с новото учение /Християнството/. Така постепенно се стига до размиването на образите и традициите, тачени преди, за да се синтериза цялото познание под шапката на празника "Вси Светии". Днес честван като известния и у нас ден на мъртвите -Хелоуйн. 
Очевидно е, че възприемайки веселия и цветен маниер на честване на какви ли не празници /Хелоуйн, Свети Валентин и др./ има реална опасност да спрем търсим и да тачим родните такива. Защото цветното привлича. Спомнете с историята за цветните мъниста, които конкистадорите дали на местното индианско население. Една история, завършваща с приключването и завладяването на древната култура на индианците. В съвременноста този подход все още се ползва и прилага.   
Така протича подмяната на ценности в една култура, като преминаваме през поетапното наслагване на един празник /нов, цветен и привлекателен за децата или за влюбените, например / върху друг стар празник /Архангелова Задушница, Трифон Зарезан/, приемайки новото базкритично.
Нарича се обогатяване, ако новонастанилата се култура подпомага развитието на дадена общност или група, или я профанизира, когато е обратното. 
Нека не забравяме, че чрез културните влияния са презвети много по-големи територии и са подчинени повече народи, отколкото това е било и ще бъде възможно да се напрвави с меч.
Съвремената подмяна не идва с ятаган, тя не съсича глави и не организира публични линчове. Напротив, тя идва с примамливи оферти за забавления, евтини оферти за празнуване на деня на Влюбените, идва с модата в МОЛ-а, с медиите, идват с "успешните" истории за забогатяване или слава или със мимолетните звезди на деня.
Тъжно е, затова ще ви оставя вие сами да решите, кое е валидното в момента и вие лично кое и как подкрепяте.
Добре е да съзрем отговорността си, че ние участваме в този процес с всяко свое невинно на пръв поглед решение. И да, това са малки решения, които в последствие подпомагат изместването на местните култури. Те водят до подмяната на ценности и "завземане на територии" без меч. Тези решения са свързани например с това дали да купим костюм на детето за Хелоуйн, което да прилича на скелет или да омесим заедно питка за задушница на Архангелов ден седмица след днешния ден. Защото запознавайки го с постиженията на някой претец /баба, дядо/, детето би израснало със собствен поглед върху своят произход, би се гордяло с него, което по естествен път ще доведе до това да пази, обича и развива всички онези качества, които биха му позволили да взема адкеватни решения в един объркан и глобализиран свят.  тези решения ни водят до избора дали да празнуваме Трифон Зарезан с чаша хубаво вино в ръка или Деня на влюбените с панирани пилешки филенца със синьо сирене в местен, но известен рекламиран ресторант.
Важно е да разберем дали искаме да бъдем потребители или пазители - да похапваме сини вносни сиренца или да тачим хляба и да бъдем майстори на духа.  
Избор имаме, той е наш...да се гордеем, с това което сме или просто да хрупаме пуканки в кино салона в МОЛ-а изпаднали в дълбоката забрава на удобството и профанщината, забравили кои сме. 
Можеш да бъдеш потребител или творец на реалности- ти избираш? 
Честит ден на Будителите, приятели. 
сигурна съм, че ме разбрахте, дори това да не ви е харесало, Вие отново имате избор. Аз моят вече съм го направила.

петък, 16 февруари 2018 г.

Бългаски народни танци. Свещенните ритми

Бългаски народни танци.

Свещенните ритми на предците.


Най-сетне да се "светнете", че танцът не е състезание, а преди всичко знание и културно наследство, което да пазим.
Обичам да танцувам, но ме отегчава до дъното на душата ми идеята, че танцувайки, трябва да се състезавам.
Записвайки в школа по танци, неизменно трябва да следвам повелята на дадения преподавател и да участвам в надигравания по събори и седянки. Питам се защо? За съжаление виждам, че в школите по народни танци преподавателския състав всички до един, не мърдат от установените в миналия век концепции.
Как започва всичко? Първо идва желанието- и си казваш " Защо вместо да ходя на фитнес, да не се запиша на народни танци" .. отваряш Интернет, избираш удобно място и отиваш.


Първата година. Започваш от първо ниво- това е първата ти година, когато е съвсем естествено да не знаеш кое е лево, кое дясно, когато се препъваш падаш, имаш тежка мускулна треска, а ако сбъркаш все още се засрамваш дълбоко, щото виждаш, че леля ти Пена, застанала на хорото до теб рипа, като козичка. Това те събужда, амбицията в теб проговаря и така продължаваш напред. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци...все пак е българска традиция, не е запарен фитнес, нали? Нещо традиционно, българско...
Ако продължиш, то стигаш до второ ниво. Във второ ниво виждаш, че и останалите участници са не много ориентирани и все още плетат крака, потни и запъхтени във стария физкултурен салон, отдаден под наем. Ако не си натоварен и немаш супер много ангажименти преди след работа, записваш следващия курс в школата по танци. Неусетно настъпва третата година...с хората от групата сте вече почти-много близки приятели, имате си приказка, дори ти липсват понякога.

На трето ниво- демек година, идва решаващия момент, дали ще бъдеш включен в "отбора по състезателни народни танци". Това е времето в което се избира кой ще води хорото, кой ще го заключи, с две думи иде моментът, в който ти казват Ти можеш, ти не можеш...в който разбираш, че има и по-добри, че си оценяван, като в училище, въпреки, че си отишъл просто да потанцуваш- вместо на фитнес.
Това е времето, в което изкълченият ти глезен, е вече проблем, не личен, а отборен...ти трябва да се състезаваш. Това е. Избран си. Ти носиш традицията с танца, разнасяш славата на българското надалече...Ставаш някак си важен. И най-вече си вярваш, че е така...И така започва твоята кариера на непрофесионален танцьор, който обикаля фестивали седенки и си плаща, като поп, за всичко това...включително и за глезена.

Анализ на ситуацията...
Статията ми е хаплива, но верна. Споделеното тук е преживян личен опит и не ангажирам никого с това мнение, но определено твърдя, че има нещо сбъркано в системата...Замислям се.
Да, вероятно защото са ученици на онези социалистически идеолози, които от немай къде превърнаха танца, не просто в школа, а в поредното състезание. Превърнаха учениците си, не толкова в танцьори, а в амбициозни състезатели. Накараха изпълнителите да преследват първи места, дипломи и почести, като най-голямата награда бе възможността да излезеш и да се разходиш в чужбината...Това ми разказваше един червендалест председател местно читалище в София, бивш културно масовик...че не всеки можел току така да влезе в състава, то нали света ще обиколи с него...
За съжаление в днешно време това не се е променило съществено, просто в школите ходят и непрофесионалисти, които ги влачат по отборни състезания по фестивали с награди и свидетелства, за най-добре представили се участници, ансамбли и т.н.). И във всеки участник се надига нещо от дълбините на душата му, сякаш нещо дълбоко от времето на ученическите години, дава сила да продължим да се състезаваме с танци. Някъде в този момент в съзнанието ми се промушва обликът на пионер с развята червена пионерска връзка, а усещането ми ме връща във времето на отличниците и провалилите се.


Тази идея отдавна ми е чужда и я считам за напълно остаряла. И ми мирише на нафталин, защото все още следва линията на културна-масовата дейност, сякаш се завръщаме във времето на състезателния дух соцрежима. Миналото създаде много великолепни танцьори- но с психиката на състезатели, защото отдалечи твореца и духа на животворната енергия на традицията от обикновения човек, като направи от свещените стъпки и ритъм - спектакъл на суетата, сътвори просто още едно състезание. Остаряла ненужна концепция, която в момента превърна танците в прост атракцион.
Танцът не е оценка, а свещен ритъм. Ритъмът на предците и земята ни. А с тях не е нужно да се състезаваме, а просто да танцуваме в радост, за да ги съхраним като завет, а не като златна купа на тезгяха в хола. ✍️