Да изживееш Сурва

Сурва-Зурва-Зурван
Българският култ към Слънцето

Една кратка и истинска история с кукери, която пожелавам на всеки четящ блога ми. Хайде, да ви е честита новата година. Материалът е от преди няколко години, но винаги ще остане актуален. Весело да ви е четенето и годината здрава и пълна. Амин.

Да изживееш Сурва!

Българска сурвакарска група снимка за списание National Geographic

Януари месец в земите ни статират куп празници посветени на слънцето, един от които е зурван, сурван, или Сурва. В град Перник (околията на равно софийско поле) се събират групи кукери от цялата страна и от света. Тези дни (на празника фестивал Сурва в Перник най-често 13-14 януари) аз естествено съм на линия с фотоапарат, увита с шалове, шапки и дебели дрехи, че студа щипе. Вмъквам се между кукерските групи и снимам, дивя се на маските и слушам приказките на чановете. Всяка група има свой ритъм, свой звук. Вълшебството ме чЕка.

Кукери от Словения

Залисана в чуването виждам насреща кукери, които не мога да разбера какви са баш. Защо? Защото имаха мъхове, цветя и храсти по главите си и приличаха на нещо познато, но всъщност не бяха. Тогава отидОх по-близо до тях, любопитна като котка...Оглеждам ги отблизо безстрашна, въртя се като вретено в празен чувал.

Предупреждавам Ви да знаете, ако попаднете в близост до магията, си го отнасяте.

Кукер от Швейцария

Та, гледам ги слушам ги. Дивя им се. Незнайно как единият от кукерите привлече погледа ми. Втренчих взор. Естествено, когато обърнеш внимание на нещо, неизменно и то го прави. Кукерът ме забеляза, очевидно го бях заинтигувала. Той приближаваше бавно към мен. Настъпи пълна тишина въпреки цялата глъчка от детски смях, чанове и суетнята на народа. За миг загубих външното си чуване. Станах само очи...

Кукерът прилбижаваше към мен. Вече нямах съмнения в това, кого гледа. Никакви. Гледахме се право в очите. Аз го търсех под маската, човек ли е що е, а той мен виждаше скрита под шапката. Сякаш четеше в душата ми. Тишината продължи да ехти. Загубих представа и за разстоянието по между ни.

В този момент кукерът нададе силнен вик, докато се осъзная, замахна с пръта си, който носеше като важен атрибут и ме удари силно по бедрото. Усетих обождане на много места. Да ви кажа хич не ме жалИ. Извиках яростно, по-скоро от уплаха. Подскочих като опарена. Какво стана? Не разбрах. Обърках се, обърка ме. А човекът с маската се обърна и тръгна с групата напред, следвайки неотклонно ритъма си. Аз гледах и не вярвах на очите. Усещах и набоденото си Д. В главата ми се въртеше мисълта: "Та, та той ме удари. С какво ме удари, защо?" Останах и без думи, не разбрах нищо, просто наблюдвах и потривах с ръка ободеното си дупе.

Нали ви казах, който се взира в магията и тя се взира в него...;-)

Кукери от Сардиния, Италия.

Гледах след него, тогава той се обърна повдигна маската си леко нагоре и се усмихна широко. Млад мъж, брада, мустаци и весели очи. Говореше полски. "Ето защо не съм ви виждала" - си рекох. Не сте от тук. Но защо ме удари и с какво? Той разбра какво търся и се върна леко назад, че да разбера. Посочи ми тоягата, на върха на която имаше вързан таралеж. Да, таралеж. Здраво увит на топка около кукерския прът. Онемях. Тогава в мен дойде един смях, дълъг и истински. Започнах да се смея високо, той също. Срещнахме се там- в смехът. Беше прекрасно. Тогава разбрах, ето тук магията дойде, защото бях любопитна и леко непокорна. Но без това, щях да си остана зрител на шоу, а сега вече бях участник- набодена от таралежки прът на кукер от Полша. Та нали за това са ритуалите, не да гледаме, а да участваме.

Върнах се в публиката. Покорна. В този момент

един човек в близост, вероятно наблюдател на случката ми каза "Внимавай,

тези бият. А на тоягите си имат нещо бодливо." "О, да."

Отговорих. "вече знам. Знаете ли какво е това.? Таралеж."Гледах реакцията му. Човекът не рече нищо.Отвори широко очи и придърпа малкото си дете по-близо до себе си.

"Не, не се плашете, боли, но после вече не те е страх."- рекох аз.

Очаквам и тази година да отида при кукерите, отново да ме изплашат и да стоплят със смеха си страховете ми. Да ги стопят.

Пожелавам го на всеки от сърце да изживее Сурва. Заслужава си, защото ако не

бях отишла и влязла между кукерите, нямаше да разбера и частица от магията. Сега

вече знам...ако се взираш в магията и тя се взира в теб и стопява страха ти. Осмели се и ти и

изживей, не консумирай този свят. Той е за преживяване от първо лице, единствено число. Бъди!

В сайта на Сурва /фестивалът/ е поместена информация, че тази

година 2022 ще има отново фестивал в град Перник. Датите са както са обявени 13

и 14 януари. Който иска може да се включи. Определено си заслужава.

Видео за кукерските празници.