Маказа

Род, народ, родина

петък, 15 януари 2016 г.

Сурва-Зурва-Зурван- българският култ към Слънцето

Сурва-Зурва-Зурван
Българският култ към Слънцето



Една кратка и истинска история с кукери...

Януари месец в земите ни статират куп празници посветени на слънцето, един от които е зурван, сурван, или Сурва. В град Перник (околията на равно софийско поле) се събират групи кукери от цялата страна. Този ден (на празника фестивал Сурва в Перник) аз естествено съм на линия с фотоапарат, увита с шалове, шапки и дебели дрехи, че студа щипе. Вмъквам се между кукерските групи и снимам, дивя се на маските и слушам приказките на чановете. Всяка група има свой ритъм, свой звук. Вълшебството ме чЕка. Залисана в чуването виждам насреща кукери, които не мога да разбера какви са баш. защо? Защото имаха мъхове, цветя и храсти по главите си и приличаха на нещо познато, но всъщност не бяха. Тогава отидох по-близо до тях, любопитна като котка...Оглеждам ги отблизо безстрашна, като вретено в празен чувал, но предупреждавам да знаете, ако попаднете в близост до магията си го отнасяте. Гледах и слушах. Единият от кукерите, очевидно го бях заинтигувала се приближи бавно до мен. Гледахме се право в очите, аз него през маската, а той мен, под шапката. В същия този момент кукерът извика нещо силно, замахна с пръта, който носеше и ме удари силно по бедрото . Усетих обождане на много места. Да ви кажа хич не ме жали. Извиках. Заболя ме. Подскочих като опарена. Какво стана? Не разбрах. Обърка ме. Кукерът се обърна и тръгна с групата си напред. Аз гледах и не вярвах на очите и д-то си. Та той ме удари...ъъъ.



Гледах след него, тогава той се обърна повдигна маската си леко нагоре и се усмихна широко. Млад мъж, брада, мустаци и весели очи. Говореше полски. Ето защо не съм ви виждала - си рекох. Не сте от тук. Но защо ме удари и с какво? Той разбра какво търся и се върна леко назад, че да разбера. Посочи ми тоягата, на върха на която имаше вързан таралеж. Да таралеж. Здраво увит на топка около кукерския прът. Онемях. Тогава в мен дойде един смях, дълъг и истински. Започнах да се смея високо, той също. Срещнахме се там- в смехът. Беше прекрасно. тогава разбрах, ето тук магията дойде, защото бях любопитна и леко непокорна. Но без това, щях да си остана зрител на шоу, а сега вече бях участник- набодена от таралежки прът на кукер от Полша. Та нали за това са ритуалите, не да гледаме, а да участваме.

Върнах се в публиката. Покорна. В този момент един човек в близост, вероятно наблюдател на случката ми каза "Внимавай, тези бият. А на тоягите си имат нещо бодливо." "О, да." Отговорих. "вече знам. Знаете ли какво е това.? Таралеж."
Гледах реакцията му. Човекът не рече нищо. Отвори широко очи и придърпа малкото си дете по-близо да себе си. "Не, не се плашете, боли, но после вече не те е страх."
Очаквам и тази година да отида при кукерите, отново да ме изплашат и да стоплят със смеха си страховете ми. Да ги стопят. Пожелавам го на всеки. От сърце.
И е важно да спомена, ако не бях отишла и влязла между тях, нямаше да разбера и частица от магията.


След моят разказ ще публикувам един хубав материал за Кукерите в Пернишко, за да му се насладите и вие. Но преди това искам да кажа, че карнавалът "Сурва" ще се проведе тази година на 29-31 януари в Перник. Ако имате възможност посетете го...няма да сбъркате. А за топлите завивки има време, първо се намръзнете хубаво, та да получите благословията на кукерите и да ви върви през годината.


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар