Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

сряда, 6 февруари 2013 г.

Из историята на Древна България


Oldest culture in Europe



Боян-Магьосника- Синът на Симеон
(http://www.bulgarianhistory.org)
Още в самото начало е важно да отбележим, че някои от сведенията са спорни. Хронистите които говорят за симеоновия син понякога си противоречат, или пък му придават твърде неестествен образ. Със сигурност се знае, че Боян, или както е християнското му име – Венеамин, е роден някъде около 910г. Негов баща е великият цар Симеон, а майка му е арменката Мария Сурсувул. Той отраства в динамичните времена в началото на Х век, когато християнската религия намира сериозна почва в българските земи. Законодателството и политиката както на Борис, така и на Симеон спомага много за утвърждаването на Христовата вяра. Младият Венеамин обаче не приема напълно ученията на светото писание, той не е съвсем съгласен с убежденията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знанията на старата религия. Историците го оприличават на един от днешните кукери, Венеамин отхвърля християнското си име и решава да ползва друго, старо и българско име – Боян(Баян). Според изворите той започва да извършва някои от езическите ритуали на българите, държи се като жрец и демонстративно показва влечението си към по-различните вярвания. Освен завидния интерес към старата вяра, Венеамин е описван и като много способна и интелигентна личност. Смята се че подобно на баща си – Симеон, той е завършил Магнаурската школа. Нещо повече, някои вярват че там негов учител е бил не кой да е, а самият патриарх Николай Мистик. Около тези твърдения се обединява голяма част от българските историци – медиевисти, които са проучвали личността на Боян Магесник.

Някои изследователи смятат, че Венеамин е членувал и в тайна школа, където са се изучавали тайнствените египетски мистерии. Неслучайно в изворите симеоновият син е наричан маг, години след смъртта на царя, хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян: “Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования”. Какви точно са били практиките на Венеамин обаче, така и не става ясно. На Запад са се запазили много източници за магическите практики, но сведенията за чародействата на Балканите не са открити. Логично е те да са близки до онези, припознавани като практика на близките източни народи, но исторически доказателства липсват. Образът на Магесника със сигурност е впечатлил българите по онова време. В народните предания още се говори за него, там той е наричан “песеоглавеца”. В най-трудните години на нашествия и борби, образът на симеоновия син често изниквал в народната памет. Той бил представян като лечител, който след дълги години служба в помощ на хората решил да се оттегли. Достигнал до планините и останал в една пещера, където заживял вечен живот. Там той бил омаян от красотата на Самодива, която не му позволявала да спи. Боян Магесник бдял постоянно над българския народ. В краткия си вариант легендата звучи така:

“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката й пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.”

  Митичният образ на Мага обаче не се изчерпва само с тази легенда. Някои историци поддържат теорията, че не кой да е, а самият симеонов син е основател и ръководител на Богомилството. Говори се, че през 928г., едни особняци от далечна Сирия дошли по българските земи и се срещнали с Боян, поп Богомил, както и други видни личности от онова време. В подземията на един от родните манастири, те положили основите на Богомилството, обявено по-късно за ерес. Венеамин застанал начело на новите вярвания и започнал да изпраща проповедници из цяла Европа. Разбира се, трудно е да заемем сигурна позиция зад подобни твърдения. Липсват достоверни източници които със сигурност да потвърждават високия пост на Боян Магесник сред Богомилите, народната памет обаче не мълчи. Близо хилядолетие след смъртта на Симеон, образът на Венеамин още витае из хорските легенди. Със сигурност той е преиначаван и украсяван през годините, но тук по-важното е друго. Фактът че подобна мистична фигура се е запазила в паметта на цял един народ след толкова векове значи че той наистина е оставил отпечатък в съзнанието на тогавашните българи. Енигмата която Баян предсавлява прави впечатление на много творци, хора като Николай Райнов и Юрий Венелин правят симеоновия син част от творчество си. За смъртта на княза не се знае нищо, паметта му обаче  със сигурност ще бъде запазена в годините и легендите. Истината за неговия живот едва ли ще се разбере, но все пак Боян Магесник остава една истинска загадка, която носи в себе си духът на магичните векове на Средновековието.





Клип (натисни тук)
Sofia - The History of Europe | София - Историята на Европа


This is an advertising movie about Sofia, the capital of Bulgaria. Terry Randall is an Englishman who has lived in Sofia for about a decade. He invites his friend Merete Baun from Denmark and takes her around the city as well as telling her the story of it.
Thanks Terry

Това е рекламен филм за нашата столица, София, направен под формата на разказ на един англичанин (Тери Рандъл), който живее в София от 10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства Софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща от преди Христа на своята приятелка от Дания -- Мерете.

Много от нас са чували за спорната историческа хроника "Джагфар Тарихъ", в която се описват множество факти, свързани с далечната историята на България (отвъд земите на днешна България) преди още Аспарух да наминe към Дунава и да се установи на юг от него. Това са разкази за историята на Волжка България и Стара Велика България, както и Балхара.

Тъй като ми се струва любопитно ще отворим тази страница, от историята през този документ, защото от там изкачат като фойерверки множество интересни данни за произхода и живота на древните българи- за техните вярвания, обреди, думи, които са се запазили в паметта им до наши дни.

И така нека надникнем в историята...

Сурва- Историята на обичая Сурва и на кукерските обичаи в нашата страна е много интересна и интригуваща, и ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер, както, както твърдят някои автори, и с религията на древните българи. За това какви са били вярванията, обичаите и празниците на древните няма много източници, но и малкото които съществуват, са достатъчни да се добие представа за корените на българските вярвания и религиозни ритуали. 
Снимките са направени на тазгодишния фестивал в гр. Перник, наречен "Сурва"! Взети са от интернет. Благодаря на авторите...;-)












В хрониката върховния бог е наричан Тангра, но специално се отбелязва, че волжките българи т.н. (бурджани) са наричали бога с две други имена - Кубар и Сувар. Имената на тези два български бога произлизат от общата индо-иранска митология, като при индоарийците тези богове се наричат Кубера - бог на богатството и успеха в хиндуизма, и Совар един от богове в иранската митология. Първия град, който си построили волжките българи се наричал Мардуан (по-късно наречен Болгар), като името му е било в чест на два от почитаните от българите богове - шумерските Мардук (бога на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията) и Ан (върховния небесен бог). Друг подобен град е Сувар. Според хрониката историческия път на българите е доста сложен, като първоначално съвпада с придвижването на индо-европейците(индо-иранците) на югоизток до Балхика-Бактрия-Балхара, а след това минава под Каспийско море и през Месопотамия (Шумер) и след това на север през кавказ в степите на Велика България.
Боговете на различните племена на волжките българи са били Кубар, Сувар и Мардук, а в същото време дунавските българи наричат главния си бог - Сурва! Връзката между дунавските и волжките българи е проследима и следите от нея са се запазили. В много голяма степен това е в сила по отношение на народните ни празници, които са се запазили почти еднакви въпреки че българите се разделят, приемат различни религии, и започват да говорят различни езици!
(За тези, които не са запознати ще споменем, че част от българските племена в едно далечно наше минало, преди образуването на сегашна България, като религия приемат исляма, затова и част от писмените паметници са написани на арабски и тюрски езици.) Това са много ценни исторически данни, защото описват важна част от древната българската история, почти забравена да се споменава от европейските източници, от където ние за съжаление, черпим по-често информация.

"Съгласно арабския хронист Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник "Рождество на Мардукан". Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене.
Правили са се маскарадни игри, които протичали по следния начин- изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога). Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи,  Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др."


Според последната и вече много популярна теория за произхода на българите, древните българи са били индо-ирански или арийски народ {Тук става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите на така наречената Оксуска цивилизация!} и са живеели именно в земите където се е говорел авестийския език, а това са земите около древния град Балх, около река Амударая и в подножието на планините Памир и Хиндокуш! В "Джагфар Тарихъ" се казва, че българите произхождат от земите около река Амул! Доказателствата в подкрепа на тази теория и написаното в хрониката са много, като освен данните от различни арменски, индийски и арабски хроники, съществуват много езикови паралели, като може да се каже, че езика ни е славяно-ирански и паралелно използваме славянски и български думи с ирански произход!
В иранската митология Саурва е едно от божества подвластни на Ангри Майню - бога на тъмната или лошата страна в дуалистичния свят на иранските богове! На него дунавските българи се оповават през зимата и той дарява с благодат, здраве и късмет. Това различие не е уникално, а е много характерно за индо-иранските народи.
Първите големи арийски държави и импиерии са Оксуската, Мидийската и Ахмединската на персите. Оксуската е най-ранната и слабо проучена индо-арийска цивилизия и се намира около река Амударая(Оксус на гръцки език). Част от нейните племена наречени Кутии превземат, разграбват и управляват около 100 години Месопотамия, а по късно от оксуските арийски племена се появяват народите на Балхите, Медите и Персите. Именно през този период започва засилен културен и религиозен обмен. При Мидийската и Ахмединската империи възниква нужда от религия чрез която, различните народи влизащи в империите, и имащи различни езици и вярвания, да бъдат управлявани по-добре. За целта иранските магове на базата на старите арийски вярвания създават Зороастризмът, който е известен като Религията на Маговете или Огнената религия. Маговете или Магите са каста от Шумерски жреци, и са споменати като едно от мидийските племена. Те по-късно стават основата на жреческите касти в Персия, Партия, Бактра, Хорезем, като се смесват с месните магове и развиват техните вярвания и познания за космоса. Най-вероятно са били приети от тези империи именно с тази цел, да създадат тази религиоза система, помагаща за управлението на империите. По-късно в Бактрия именно част от тези магове създават Зурванизма, кото той има нов мироглед върху света и върховния бог е - ЗУРВАН - бога на безкрайното време, съдбата и космоса.


Факта, че българския вариянт на името на този бог - Сурва е идентично с оригиналното Зурван, говори за това, че дунавските българи са наследници, както на култа към Зурван, така и на българите дошли от земите където се е говорел авестийския език! Зурванизма и Зороастризма са огнени религии при които огъня е почитан с различни ритуали, и е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето. По същия начин чрез огнените български обичаи - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огъня, като се палят и прескачат огньове за здраве, правят се факелни шествия. Някои средновековни автори твърдят, че религия на дунавските бурджани, тоест българи, е била "вярата на магите" - зороастризмът! Учудващо е колко си приличат българските кукери и изображенията на Зурван! Зурван е изобразяван като човек с лъвска маска с змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч, от друга страна българските кукери са с животински маски по които често се слагат птичи пера във форма на криле, а кукерите носят и дървени мечове и тояги с чимшир(или факли). Съвпадението е пълно! Също така имаме новогодишно стихче, което се пее от сурвакарчетата за здраве и късмет:

Сурва, Сурва, нова(весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!

Ако заместим Сурва със Зурван песничката се превръща молитва към бога:

Зурван, Зурван, (дай ни) нова(весела) година,
(дай ни) златен клас на нива,
(дай ни) червена ябълка в градина,
(дай ни) пълна къща с коприна,
(дай ни) живот и здраве и догодина,
догодина до амина!

по материали на Д.Илиев