Маказа

Род, народ, родина

Хармония и сила

Човек, дух, природа. Семинари. Тренинги

Българска магия

Поверия, обичаи и още нещо

Завръщане към корена- My Workshops

Ритъм, музика и песен. Живата наука в предания и песни

Древност и наследство

България днес истинска магия- фестивали. Древността е тук- Кукери и Нестинари.

Места на силата. Човек и природа, Слънце и Луна, Небе и Земя

Светилища и храмове от древността. Свещари

вторник, 17 септември 2013 г.

Лечение и практика на звука


Лечение и практика на звука
Знаете, ли че шаманизмът идва от далечен Сибир и е израз на лечебната сила на човека. Знаете ли, че звукът лекува. Вероятно знаете, както са казали нашите предци, че "Който пее зло не мисли". В тази поредица в блога ми ще ви представям информация за тази древна лечителска техника. Ще направим едно пътуване чрез звука и музиката, но не като забавление, а като дар, дар, който ни е даден, за да лекува с глас, дар, който ни насочва да се взрем дълбоко в себе си и да открием силата на своя дух и да направим връзка с предците, които са знаели, как да общуват с природата, как да се поддържат здрави и в баланс, как да споделят знанието, с другите.

След посещение на обучителен курс при един от учениците на известния на запад като пеещия тувински шаман Николай Ооржак, г-н Мартеницки в България, както и след известен период на лична практика реших да направя тази страница в блога си, за да предам част от наученото и на вас, читателите. Ако питате защо само част- ами защото Духът не може да Се разкаже.

Да пътуваш е истинско щастие, но да го направиш с музиката е несравнимо удоволствие. Шаманизмът като понятие възниква в земите на днешен длечен Сибир. Известни са практиките за работа със звука, звуколечението, които в момента представляват голям интерес за западната култура, а за съжаление докато нещо все още не е валидирано от западния свят, но стои някак си "деноказно" и се счита за шарлатанство. Е да, това е така множество хора са са губили по пътя на невидимото, но все пак и от физиката знаем, че звуковите вълни съществуват, макар да не ги виждаме. Нали така? Е, тогава остава да се доверим на красотата, с която човек е способен да работи- това са нашят глас и нашето тяло, като творим чрез песен, свирим или танцуваме. Приятно четене.

Пеещите лечители  
Обертоновото пеене е древна техника за работа с гласа на човека. Шаманите от степите още в ранните зори на човешката цивилизация са използвали и усъвършенствали изкуството на обертоновото пеене, за да се свързват с Твореца. Наричат го още и Звукът на Слънцето. Техниката за обертоново пеене се използва и до днес като практика за лечение в Република Тува. Тува се намира в Сибир граничи с Монголия,с Красноярския край на север, с Хакасия на северозапад, с Бурятия и Иркутска област на североизток и с Република Алтай на запад.


Николай Ооржак- наследствен сибирски шаман

Г-н Ооржак е Мастер, тоест учител в една далечна сибирска репулбика, в която от древни времена хората се лекуват с музика. Звучи невероятно, но все още с тази древна република хората ходят в поликлиниката, за да им попее шаман. Странно нали...Сега ще ви разкажа малко за този човек, за този учител, който пренася през времето Свещения Звук на Слънцето, поддържайки традицията на лекуването сред своя народ. Тази република е Тува или Тива (произнася се и по двата начина). През 1944 г. попаднала под опеката на бившия СССР, когато са забранено спазването на всички религиозни ритуали и шамански практики.

Територията на Тува е заселена от човека още през каменната ера (100000 — 40000 г.пр.Хр.). През неолита (5000 — 4000 пр.Хр.) се развива скотовъдството и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи (петроглифи) с висока художествена стойност. От периода 9 — 7 в. пр. Хр. са открити богати погребения в могили-гробници в скитски стил (културата Алдъ-Бел). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка — открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.

Чингиз хан превзема територията на Тува през 1207 г. През дългия период на монголска власт (1207 — 1757) сред населението се разпространява тибетския будизъм. След 1757 г. преминава под управлението на династията Цин.
През 1911 г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от Китай. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април 1914 г. Тува се намира под протектората на Руската империя. След 12 декември 1993 г.републиката се преименува и се обявява за независима Република Тыва. Разказвам ви това, за да проследим предаването на тази лечителска практика през времето и за обърнем внимание на това, колко дълбоко това знание е залегнало в живота на тувинците.

Връзките между двете страни България и Тува преминават през вековете. В кпипа по-долу ще чуете красиви песни от нашата родна България изпълнени под съпровода на музикални лечебни дарования на Тува. Тук ще чуете изпълнение на шаманско гърлено пеене от групата-Huun Huur Tu и Българският фолклорен хор Ангелите, известен в цял свят. Чуйте ги преди да продължите да четете. Затворете очи. Бъдете тихи в ума си. Слушайте...оставете мелодията да ви води.

Интервю с Николай Ооржак

Въпрос- Уважаеми господин Ооржак, моля кажете с няколко думи за началото на Вашата кариера
Н.О.- роден съм през 1949г в селски район в западната част на Република Тува (Тива). Всички народи от района на Алтай са така свързани с природата, че предпочитат вместо забързания живот в големите градове спокойния и свободно планиран живот на село, дори извън него.. За семейството е достатъчно да има около 15 крави например, за да се прехранва.. Кравите са на свободна паша повече от половината от годината.. За останалия период е достатъчно да се накоси и изсуши сено.. А мъжете често отсъствуват с дни от дома, на лов в гората, където насаме с природата могат спокойно да размишляват над съществени житейски въпроси.. Така и аз, след като свърших училище, поисках да съм самостоятелен и няколко години се издържах като пастир.. Тогава се запознах със шамани в областта, които независимо от официалната забрана на властите, бяха в помощ на местните хора да ги напътствуват как да се избавят от здравословни и житейски проблеми.. Започнах да усъвършенствувам гърленото пеене, предадено ми от баща ми и от дядо ми, да подражавам на звуците на обкръжаващата ме природа, животните, свързани във вселенски мелодии и ритми .. След това продължих със висше образование в областта на културата в столицата на съседна алтайска държава- Улан-Уде. След завършването работих като директор на столичен театър в столицата Кизил на Република Тива ...

Въпрос- Кога за първи път почуствувахте, че имате прояви на шамански способности, и как ги доразвивахте ?
Н.О- В редица театрални постановки, в които темите са отражение на обкръжаващия ни живот, очевидно съществуваха роли за шамани, а аз освен административен директор, бях и активен участник в театралната трупа.. Имайки пред вид моите способности в пеенето, с характерните за шаманските обряди извличания на звукове от стомаха, от носоглътката, от небцето най-често аз изпълнявах ролята на шамана.. Често по време на изпълнението аз изпадах в състояние, като че ли се раздвоявам, единия стои на сцената и механически продължава действията, а душата, “другия вътрешен “АЗ”, наблюдава от страни и напътствува изпълнителя.. След такива изпълнения често не само бях изтощен психически, но имах главоболие и други. По съвет на близки се обърнах за съвет към известния шаман Олег Тойдук който след като изпълнихме заедно няколко мелодии и приложе своите способности, ми каза, че в мен се е криел до сега духа на шаман от предни години, и че притежавам излишък от енергия, кояато трябва да раздавам на хората, да им помагам. След като споделих с родителите си това, те ми разкриха едва тогава тайната, че в моя род е имало жена-шаман.. Така започнах призванието си на пеещ шаман..

Въпрос- Уважаеми мастер-Николай, кога и къде са първите Ви публични изяви пред чуждестранни специалисти ?
Н.О.- През 1989г съм както като индивидуален участник , така и като ръководител на фолклорния състав Тива лауреат на Първия международен фестивал по това гърлено пеене-Хоомей. През 1995 г в състава на правителствена делегация бях гост на 60-годишния юбилей на Далай Лама- върховния духовен ръководител на будистите по цял свят. След като изпълних поздравителна песен, получих личното му благословение с препоръка да задълбоча ролята на ритуалите и поученията на шамана в помощ на нуждаещите се.
Изявите ми са били забелязани и преди това -през 1993 г бях поканен да участвувам в обществото на шаманите “Дунгур”, като лично от видния изследовател на шаманизма Монгуш Борахович Кенин-Лопсан получих препоръката за членство. Главната задача на това общество е духовно-просветното изцеление на човека чрез усилията на собственото му съзнание. ( За европейците е близък цитата от гръцката култура- че духа на пациента е най-добрия помощник на лекара. А също така латинския цитата “Здрав дух в здраво тяло ” говори за единството на тези две страни на човека). Шамана, по време на мистерията – камлание, в състояние на транс, открива причините за психо-соматическите и кармични нарушения в човека пред него.
Магичната сила на звука, на обертоновете, както и на инфра-звуковите вълни от инструментите, използувани от шамана, създават необходимата настройка, синхронизация на процесите в човека.. И след няколко сеанса на такава “синхронизация” действително състоянието на човека значително се подобрява.. Но най-доброто е усвояването на възможността чрз изпълняване на тези звуци, чрез управляване на мускулите в организма, преди това неподвластни на мисълта, чрез самостоятелно пеене, да се постига само-очистването от лошите прояви и влияния върху човешкия организъм.. подобни са и индийските учения за ролята на йога- йога- асани ( статични пози) йога-пранаяма (способ за управляване на дишането) и така се достига до степен на саморегулация на организма, само-лечение..

Въпрос
- Уважаеми Учителю, разкажете за някои от международните изяви, на които Вашите способности са проверени и доказани.
Н.О.- През май 1999г във Австрия бе проведен международен конгрес- Шаманизма на тюрко-езичните народи на Централна Азия, на който и аз имах демонстрации пред комисия от учени. През декември 1999г немския ТВ- канал АРТЕ засне документален филм за моите методи в съчетание с гърленото пеене и постигнатите резултати. В тази връзка следващата 2000г в Германия бе проведен международен конгрес- Шаманизма в новото хилядолетие, в който взех участие. Следващите 2002 и 2003 г имах по тримесечни гастроли в Америка и в Канада. Там провеждах след концертите и няколкодневни семинари за първоначално усвояване на физическите умения и душевната нагласа за такова самопомощ, самолечение и хармонично развитие на личностните качества, както и разкриване на енергийно-надарените личности, които могат да помагат и на другите, включително чрез енергиен био-масаж... Бяха правени редица наблюдения от местни спеиалисти, с което се доказа безспорно положителния ефект от тези практики.
Въпрос
- Как изглежда творческия Ви календар през тази година ?
 Н.О.- Освен с научни доклади на Международни конференции и симпозиуми, участвувам дори в съвместни джазови концерти с водещи певци и музиканти. Но основната ми дейност е чрез концерти да демонстрирам каво е това, и следващите дни в семинари с лекции, уърк-шопи и други обучителни програми да предам знанията и опита си на желаещите да се научат да си помагат сами.. През март участвувах във Фестивал на телесната и транс-персонална практика в Екатеринобург, през февруари -в Тайланд- международна Холистическа конференция, през юли- отначало Швеция-международен Холистичен фестивал –“NO Mind”, след това Гърция- фестивал на етническа музика- Самотраки, а през август-вероятно в България... В края на годината- отново Швеция- концерти и семинари.. разбира се, между тях са Одеса, Москва, Киев, Санкт-Петербург..
Последен въпрос
- Какво Ви интересува в България ?
Н.О.- Разбира се, на различни международни прояви съм се срещал и се познавам отблизко с някои българи, но до сега не съм имал възможност да посетя Вашата страна. Чувал съм много записи на ваши народни песни, които са така разнообразни, че наистина искам на място да присъствувам на някой фолклорен фестивал за да мога да обменя опит с изтъкнати ваши певци.
Разбира се, както обичайно, разчитам, че ще има и концерт, съпроводен със семинар ...

И последен въпрос
- Занимавате ли се с индивидуални проблеми на посетители, пациенти..
Н.О.- Разбира се, намирам време и за това, като се провежда, според проблемите, които има личността, възстановяващ масаж по зоните на тялото за хармонизация на вътрешната енергия, техника на безконтактния, духовен масаж на шаманите, очистване на мисълта за миналото с негативните последствия от чужди или собствени действия, и насоки за правилни действия в бъдещето, помощ в семейни проблеми, в служебни проблеми, работа с деца с негативна емоционалност и други.

(материала е почерпен от truden.com). С благодарност към автора на статията П. Блънеков

Събитие facebook: Основи на Обертоновото пеене и Дръм съркъл

неделя, 12 май 2013 г.

Discover Bulgaria- Oldest culture in Europe

Буквите!...

На глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале.
Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово...
Слово...
Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука - глаголицата. И до днес - единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват... Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието... Слово... "В началото бе словото"...
Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата "Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..." А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука...С промисъл свише...
Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?
„С божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина."
За истината ставало дума....
С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение - славянското.
„Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе - обърнал се императорът към Константин. - Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски". На което получил следният отговор от Константин: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език".
Буквите!...
Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово...
Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо - да сътвори глаголицата... И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.
Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива.
„Дядо ми, и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?", отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), бог може да ти ги открие", заключил накрая Михаил.
Бог ли е открил буквите за Константин!?... И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език...
По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя - Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука - съвременната кирилица...
Названието на Константиновата азбука - глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава "говоря", глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“...
Но същите тези букви имат и числена стойност - първите десет букви са за единиците, вторите - за десетиците, а третите - за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.
И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред... Гигантска е тази представа...
Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци - равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици...
Един от Рилските глаголически листове
Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие - в Московската държавна библиотека,  Мюнхенският абецедар - в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.
Сякаш светът научавайки повече за значението и силата на глаголицата се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.
Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението... Но както вече разбрахме глаголицата пази в себе си смисълът на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване... Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела и попадайки в Реймс за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.
Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.
Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.
Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!
Стоян Радулов

Fire dancers- Nestinari Bulgaria


















Връх Бугараш....Франция



Нова книга за вярата на траките разказва за традициите, които носят земите ни
към текста
"Траките са особен народ. Това, което ги прави по-специални от останалите народи обаче, е вярата им в безсмъртието. Още Херодот пише за траките гети, че те се обезсмъртяват - заради вярата си, че постоянно пребивават в цикъла живот-смърт-ново раждане, тракийските аристократи са щастливодемонни в смъртта си. Демонът съгласно старогръцкото тълкувание е интелектуална енергия, която се намира между човека и бога. Когато се осъществява това взаимодействие, той е бог. Затова и най-ярките представители на тракийските щастливодемонни царе и жреци - Орфей и Залмоксис, са вярвани като богове".
Тези редове четем в началото на една невероятна книга - "Божествата на траките", която с усилията на издателството Тангра ТанНакРа видя бял свят. Нейни автори са двама известни наши учени траколози проф. Валерия Фол и проф. Димитър Попов - съответно от БАН и Софийския университет, които са обединили усилията си, за да ни поднесат може би най-обхватното четиво, представящо вярванията на древните траки, населявали територии от поречията на Днепър-Днестър, южните склонове на Карпатите, областите между Струма и Вардар (включително земите на днешна България), Северноегейското крайбрежие и Северозападна Мала Азия. Книгата има всички достойнства на сериозния научен труд, но ако неизкушеният любознателен читател разгърне страниците й, ще разбере цялата трагична непросветеност на един полуминистър, който неотдавна си позволи в трезво състояние да нарече траките "мутри", ламтящи за богати златни сервизи.
Вече имаше сгода да обясним, че не златните предмети са били мерило за богатство при траките. Смисълът на златото и среброто в тяхното общество е твърде различен от профанните помисли на някои днешни пишман-историци и колекционери, гледащи към древния свят с алчните очи на съвремието ни. Траките обаче вярват двата метала като свещени, създадени от великата Богиня-майка и позволяващи на посветения в орфическата вяра аристократ да общува с Космоса и да премине Отвъд, вливайки своята интелектуална енергия в него. Затова тракийските светилища, мегалити, хероони и гробници, които се разкриват от археолозите днес, често ни радват със символите на тази древна вяра, включително с богати златни и сребърни съкровища. Научният анализ на находките ни дава все ново и ново познание за света на древните траки - твърде различни от елините с вярата си в безсмъртието. Вяра в безсмъртието на човешката интелектуална енергия при елините няма, за тях безсмъртни са само боговете. Още повече че предметите, откривани при разкопките на тракийски паметници, винаги принадлежат на определени обреди, чрез които е съществувала и се е предавала трайно векове наред тракийската духовност в едно безписмено общество. Писмени данни за траките са останали само в интерпретациите на древногръцките и римските антични автори. В градовете-държави на Елада след Микена и края на II хилядолетие пр.Хр. орфизмът се превръща в литературно-философска доктрина, докато в нелитературна Тракия той се изповядва в устната фолклорна обредност чак до появата на християнството. Затова при археологическите проучвания на тракийски паметници е толкова важно да бъде разбран, обяснен и възсъздаден обрядът. Само по този начин може да се "види" и вековната духовна традиция на тракийската древна вяра, която по невидими пътища се е предавала през хилядолетията, за да блика зримо в християнската й трансформация при днешните нестинари. Истинските - в Странджа, а не тези, които огнеходстват театрално из крайморските ни кръчми. При нестинарите мястото на почитаните от траките божества се заема от Богородица, св. Марина, св. св. Константин и Елена, св. Илия.   
Човек трябва да разбере тези основни отлики на тракийския етнос, описани великолепно от проф. Валерия Фол, за да оцени и стойността на новото издание, в което авторите разглеждат многостранно божествата на траките. Книгата е луксозна, много богато илюстрирана, текстът е на български и на английски език, което я прави особено ценна за ползване и в международната научна траколожка общност.
Кои са божествата на траките? Първична е идеята за Универса (Космоса), изразен като Великата богиня-майка, която самозачева и ражда своя Син - слънце през деня (Аполон) и огън през нощта (Дионис). Синът задвижва Космоса, влиза в свещен брак с Великата богиня-майка и от този брак се ражда царят-жрец (Орфей, Залмоксис) - учителят на простосмъртните. Когато изпълни мисията си, той умира, обезсмъртявайки енергията си, за да се роди отново с първите лъчи. В обредите смъртта на царя-жрец се символизира от жертвоприношение на животно - кон, бик, козел и пр. Десет са степените на този орфически цикъл и те са потвърдени в два от най-известните тракийски обекти у нас - гробниците в Старосел с 10-те полуколони на купола и в Свещари с 10-те кариатиди. В книгата, разбира се, читателят намира още много подробности за тракийските паметници и орфическите цикли.
Разделите за божествата започват с образа на Великата богиня-майка - идеята за Космоса, земята, за плодородието и многообразието на света, въплътена в женския образ. Много лица има този образ, ни казват авторите. И ни водят по следите на изображенията върху фиала от Луковит или от съкровището в Рогозен, скифоса в Стрелча, нагръдниците от Мезек, наколенника от Враца, кариатидите в Свещарската гробница и т.н. Имената, с които е назовавана великата богиня, също са различни по време и региони - Траке, Брауро, Зеринтия, Хипта, Котито, Бендида... За всяко от имената авторът на раздела проф. Димитър Попов прави обстоен преглед на тракийските паметници и находките в тях, както и на подробностите в писмените източници. Интересно е, че при съвременните преводи-означения на всеобемната повелителка на траките се прибавя и Изида, съобщава той.
Следват страниците за върховния бог на траките, Сина на Великата богиня - Дионис (Загрей). С името Загрей се обозначава най-древната представа за Сина на Великата богиня-майка. На Херодот принадлежат най-ранните сведения за знаменитото в древността светилище-прорицалище на Дионис, намиращо се в най-високата част на планината, обслужвано от жрици от тракийското племе беси. От текста на Херодот, напомня проф. Валерия Фол, не става ясно за коя планина става дума - Родопите, Рила, Пирин... Авторката не полемизира с никого, но човек няма как да не се сети за един наш разкопвач, който проглуши света с твърдения за Дионисовото светилище, за олтар с пламък до небето и какво ли не още.
Разбира се, в книгата намираме много подробности и за самото име Загрей (Дионис-Загрей, изобразяван като змия), което е било загадка още за древните. Включително - на версията, че е бил разкъсан от титаните. По-интересно е, че обредното разкъсване на бика (изобразено върху стенописите на Александровската гробница например) всъщност е разчленяване-разделяне на божието тяло, обяснява проф. Фол. Богът умира разкъсан, за да се роди наново и да постави начало на нов цикъл на възраждане и смърт. И още едно име на тракийския бог - Сабазий. В обредите богът е викан с името Сабо, Сабас, отбелязва авторката. Идентифицира се със скалата-камъка, който съдържа в себе си и силата на Земята, и силата на Слънцето. Затова Сабазий на фолклорно ниво изразява единството на тракийското божество. Денем то е Аполон, нощем - Дионис.
Вероятно за читателя ще са особено интересни страниците, посветени на Царя-жрец, поет, певец, учител; син на Бога и сам обожествен като богочовек (антроподемон) - Орфей или Залмоксис (при гетите). Той е идея, метафора, мит и вяра. Затова - сеща се човек, няма как да бъде открит гробът му където и да било. Проф. Попов пък в същия раздел дава неизвестни дори за по-знаещите подробности за други названия и въплъщения на Орфей или Залмоксис като Гебелейзис например или за бога Збелсурд, Сурегетес или Перконис. Отделна глава той посвещава на Тракийския конник - царя-жрец, царя-бог. Безспорно, появата на ездача, придружен най-често от лъв, принадлежи на тракийския свят, на тракийската култура и е засвидетелствана при проучванията и находките на десетки тракийски паметници у нас. Какво е общото му с прабългарския конник? Е, по-добре е читателят сам да прочете подробностите и... да мисли.
Впрочем книгата освен знание, дава и много шанс човек да мисли - за живота, за смисъла, за ценностите, за жертвата и мощта, за разстоянието между хората, за вечността и мига. Пък ако щете - за себе си в кръговрата на битието.

сряда, 6 февруари 2013 г.

Из историята на Древна България


Oldest culture in Europe



Боян-Магьосника- Синът на Симеон
(http://www.bulgarianhistory.org)
Още в самото начало е важно да отбележим, че някои от сведенията са спорни. Хронистите които говорят за симеоновия син понякога си противоречат, или пък му придават твърде неестествен образ. Със сигурност се знае, че Боян, или както е християнското му име – Венеамин, е роден някъде около 910г. Негов баща е великият цар Симеон, а майка му е арменката Мария Сурсувул. Той отраства в динамичните времена в началото на Х век, когато християнската религия намира сериозна почва в българските земи. Законодателството и политиката както на Борис, така и на Симеон спомага много за утвърждаването на Христовата вяра. Младият Венеамин обаче не приема напълно ученията на светото писание, той не е съвсем съгласен с убежденията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знанията на старата религия. Историците го оприличават на един от днешните кукери, Венеамин отхвърля християнското си име и решава да ползва друго, старо и българско име – Боян(Баян). Според изворите той започва да извършва някои от езическите ритуали на българите, държи се като жрец и демонстративно показва влечението си към по-различните вярвания. Освен завидния интерес към старата вяра, Венеамин е описван и като много способна и интелигентна личност. Смята се че подобно на баща си – Симеон, той е завършил Магнаурската школа. Нещо повече, някои вярват че там негов учител е бил не кой да е, а самият патриарх Николай Мистик. Около тези твърдения се обединява голяма част от българските историци – медиевисти, които са проучвали личността на Боян Магесник.

Някои изследователи смятат, че Венеамин е членувал и в тайна школа, където са се изучавали тайнствените египетски мистерии. Неслучайно в изворите симеоновият син е наричан маг, години след смъртта на царя, хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян: “Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования”. Какви точно са били практиките на Венеамин обаче, така и не става ясно. На Запад са се запазили много източници за магическите практики, но сведенията за чародействата на Балканите не са открити. Логично е те да са близки до онези, припознавани като практика на близките източни народи, но исторически доказателства липсват. Образът на Магесника със сигурност е впечатлил българите по онова време. В народните предания още се говори за него, там той е наричан “песеоглавеца”. В най-трудните години на нашествия и борби, образът на симеоновия син често изниквал в народната памет. Той бил представян като лечител, който след дълги години служба в помощ на хората решил да се оттегли. Достигнал до планините и останал в една пещера, където заживял вечен живот. Там той бил омаян от красотата на Самодива, която не му позволявала да спи. Боян Магесник бдял постоянно над българския народ. В краткия си вариант легендата звучи така:

“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката й пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.”

  Митичният образ на Мага обаче не се изчерпва само с тази легенда. Някои историци поддържат теорията, че не кой да е, а самият симеонов син е основател и ръководител на Богомилството. Говори се, че през 928г., едни особняци от далечна Сирия дошли по българските земи и се срещнали с Боян, поп Богомил, както и други видни личности от онова време. В подземията на един от родните манастири, те положили основите на Богомилството, обявено по-късно за ерес. Венеамин застанал начело на новите вярвания и започнал да изпраща проповедници из цяла Европа. Разбира се, трудно е да заемем сигурна позиция зад подобни твърдения. Липсват достоверни източници които със сигурност да потвърждават високия пост на Боян Магесник сред Богомилите, народната памет обаче не мълчи. Близо хилядолетие след смъртта на Симеон, образът на Венеамин още витае из хорските легенди. Със сигурност той е преиначаван и украсяван през годините, но тук по-важното е друго. Фактът че подобна мистична фигура се е запазила в паметта на цял един народ след толкова векове значи че той наистина е оставил отпечатък в съзнанието на тогавашните българи. Енигмата която Баян предсавлява прави впечатление на много творци, хора като Николай Райнов и Юрий Венелин правят симеоновия син част от творчество си. За смъртта на княза не се знае нищо, паметта му обаче  със сигурност ще бъде запазена в годините и легендите. Истината за неговия живот едва ли ще се разбере, но все пак Боян Магесник остава една истинска загадка, която носи в себе си духът на магичните векове на Средновековието.





Клип (натисни тук)
Sofia - The History of Europe | София - Историята на Европа


This is an advertising movie about Sofia, the capital of Bulgaria. Terry Randall is an Englishman who has lived in Sofia for about a decade. He invites his friend Merete Baun from Denmark and takes her around the city as well as telling her the story of it.
Thanks Terry

Това е рекламен филм за нашата столица, София, направен под формата на разказ на един англичанин (Тери Рандъл), който живее в София от 10 години и не само харесва, но е и опознал града до толкова, че се чувства Софиянец. Той показва забележителностите и разказва уникалната история на града, датираща от преди Христа на своята приятелка от Дания -- Мерете.

Много от нас са чували за спорната историческа хроника "Джагфар Тарихъ", в която се описват множество факти, свързани с далечната историята на България (отвъд земите на днешна България) преди още Аспарух да наминe към Дунава и да се установи на юг от него. Това са разкази за историята на Волжка България и Стара Велика България, както и Балхара.

Тъй като ми се струва любопитно ще отворим тази страница, от историята през този документ, защото от там изкачат като фойерверки множество интересни данни за произхода и живота на древните българи- за техните вярвания, обреди, думи, които са се запазили в паметта им до наши дни.

И така нека надникнем в историята...

Сурва- Историята на обичая Сурва и на кукерските обичаи в нашата страна е много интересна и интригуваща, и ни свързва с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер, както, както твърдят някои автори, и с религията на древните българи. За това какви са били вярванията, обичаите и празниците на древните няма много източници, но и малкото които съществуват, са достатъчни да се добие представа за корените на българските вярвания и религиозни ритуали. 
Снимките са направени на тазгодишния фестивал в гр. Перник, наречен "Сурва"! Взети са от интернет. Благодаря на авторите...;-)












В хрониката върховния бог е наричан Тангра, но специално се отбелязва, че волжките българи т.н. (бурджани) са наричали бога с две други имена - Кубар и Сувар. Имената на тези два български бога произлизат от общата индо-иранска митология, като при индоарийците тези богове се наричат Кубера - бог на богатството и успеха в хиндуизма, и Совар един от богове в иранската митология. Първия град, който си построили волжките българи се наричал Мардуан (по-късно наречен Болгар), като името му е било в чест на два от почитаните от българите богове - шумерските Мардук (бога на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията) и Ан (върховния небесен бог). Друг подобен град е Сувар. Според хрониката историческия път на българите е доста сложен, като първоначално съвпада с придвижването на индо-европейците(индо-иранците) на югоизток до Балхика-Бактрия-Балхара, а след това минава под Каспийско море и през Месопотамия (Шумер) и след това на север през кавказ в степите на Велика България.
Боговете на различните племена на волжките българи са били Кубар, Сувар и Мардук, а в същото време дунавските българи наричат главния си бог - Сурва! Връзката между дунавските и волжките българи е проследима и следите от нея са се запазили. В много голяма степен това е в сила по отношение на народните ни празници, които са се запазили почти еднакви въпреки че българите се разделят, приемат различни религии, и започват да говорят различни езици!
(За тези, които не са запознати ще споменем, че част от българските племена в едно далечно наше минало, преди образуването на сегашна България, като религия приемат исляма, затова и част от писмените паметници са написани на арабски и тюрски езици.) Това са много ценни исторически данни, защото описват важна част от древната българската история, почти забравена да се споменава от европейските източници, от където ние за съжаление, черпим по-често информация.

"Съгласно арабския хронист Хаджи-Омар, Нардуган (Мардуган, Мардукан, Нардуан) е волжско-български национален праздник "Рождество на Мардукан". Мардуган се празнувал в периода на декемврийското слънцестоене.
Правили са се маскарадни игри, които протичали по следния начин- изграждала се снежна крепост, в която се поставяла кукла на злия бог "Тама-Тархан". Името Тама-Тархан вероятно идва от “тьма таркан” - “черен управител” – символ на ЧЕРНИЯТ БОГ. Подобно име имал и град Тмутаркан (Черния таркан), столицата на Черна България – подчинена федерална единица в състава на федералната Хазарска държава. Участниците в празника си поставяли маски и се разделяли на две половини. Едните защищавали снежната крепост, а другите се стремели да влязат в крепостта с помощта на огромно чучело на кон, бик или камила, направено от бял матерал. По време на шествието бялото чучело (БЕЛИЯ БОГ) било носено на високи копия или возено на талига, а всички пеели и свирели на тръби и думкали тъпани. Крепостта се превземала обезателно а куклата на “Черния бог” се окачвала на дърво (т.е., отдавала се като дар или жертва на бога). Церемонията вероятно символизира битката между злите сили (Черния бог) и светлите сили (Белия бог), което е много характерно за космологията на иранските народи. Подобни митологични персонажи,  Белобог и Чернобог са описани и при източните славяни. При тях това вероятно са ранни заемки от иранците живеещи по Северното Причерноморие, подобно на бог Хорст, Даждбог, божествената птица Симаргл и др."


Според последната и вече много популярна теория за произхода на българите, древните българи са били индо-ирански или арийски народ {Тук става на въпрос не за широко възприетото значение на думата арийци, тоест индо-европейци или нацисткото - бели хора или раса, а става на въпрос за народите живеещи в областа Ариана и земите на така наречената Оксуска цивилизация!} и са живеели именно в земите където се е говорел авестийския език, а това са земите около древния град Балх, около река Амударая и в подножието на планините Памир и Хиндокуш! В "Джагфар Тарихъ" се казва, че българите произхождат от земите около река Амул! Доказателствата в подкрепа на тази теория и написаното в хрониката са много, като освен данните от различни арменски, индийски и арабски хроники, съществуват много езикови паралели, като може да се каже, че езика ни е славяно-ирански и паралелно използваме славянски и български думи с ирански произход!
В иранската митология Саурва е едно от божества подвластни на Ангри Майню - бога на тъмната или лошата страна в дуалистичния свят на иранските богове! На него дунавските българи се оповават през зимата и той дарява с благодат, здраве и късмет. Това различие не е уникално, а е много характерно за индо-иранските народи.
Първите големи арийски държави и импиерии са Оксуската, Мидийската и Ахмединската на персите. Оксуската е най-ранната и слабо проучена индо-арийска цивилизия и се намира около река Амударая(Оксус на гръцки език). Част от нейните племена наречени Кутии превземат, разграбват и управляват около 100 години Месопотамия, а по късно от оксуските арийски племена се появяват народите на Балхите, Медите и Персите. Именно през този период започва засилен културен и религиозен обмен. При Мидийската и Ахмединската империи възниква нужда от религия чрез която, различните народи влизащи в империите, и имащи различни езици и вярвания, да бъдат управлявани по-добре. За целта иранските магове на базата на старите арийски вярвания създават Зороастризмът, който е известен като Религията на Маговете или Огнената религия. Маговете или Магите са каста от Шумерски жреци, и са споменати като едно от мидийските племена. Те по-късно стават основата на жреческите касти в Персия, Партия, Бактра, Хорезем, като се смесват с месните магове и развиват техните вярвания и познания за космоса. Най-вероятно са били приети от тези империи именно с тази цел, да създадат тази религиоза система, помагаща за управлението на империите. По-късно в Бактрия именно част от тези магове създават Зурванизма, кото той има нов мироглед върху света и върховния бог е - ЗУРВАН - бога на безкрайното време, съдбата и космоса.


Факта, че българския вариянт на името на този бог - Сурва е идентично с оригиналното Зурван, говори за това, че дунавските българи са наследници, както на култа към Зурван, така и на българите дошли от земите където се е говорел авестийския език! Зурванизма и Зороастризма са огнени религии при които огъня е почитан с различни ритуали, и е смятан за земна форма на небесния огън на слънцето. По същия начин чрез огнените български обичаи - Сирни, Сурва, Жив огън, се почита огъня, като се палят и прескачат огньове за здраве, правят се факелни шествия. Някои средновековни автори твърдят, че религия на дунавските бурджани, тоест българи, е била "вярата на магите" - зороастризмът! Учудващо е колко си приличат българските кукери и изображенията на Зурван! Зурван е изобразяван като човек с лъвска маска с змия над нея и с криле, държащ жезъл и меч, от друга страна българските кукери са с животински маски по които често се слагат птичи пера във форма на криле, а кукерите носят и дървени мечове и тояги с чимшир(или факли). Съвпадението е пълно! Също така имаме новогодишно стихче, което се пее от сурвакарчетата за здраве и късмет:

Сурва, Сурва, нова(весела) година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жив и здрав и догодина,
до година до амина!

Ако заместим Сурва със Зурван песничката се превръща молитва към бога:

Зурван, Зурван, (дай ни) нова(весела) година,
(дай ни) златен клас на нива,
(дай ни) червена ябълка в градина,
(дай ни) пълна къща с коприна,
(дай ни) живот и здраве и догодина,
догодина до амина!

по материали на Д.Илиев